Отдавна светлото не стряска дявола
Какъв е смисълът на глас що в самотата
намира пукнато и мигом се провира?
За да направи цветна тишината
като листо, наесен, пред умиране.
Танцуващо по музика от спомени
на вятъра повярвало, че няма
една посока само във живота ни,
а изборът от нас зависи само…
Какъв е смисълът да гледаш,
без да виждаш, как очевидното
приспива сетивата ти?
Сезоните са винаги невинни
повтарят се заради стъпалата.
Първо стъпало - винаги е пролет.
Последното - пък винаги е зима.
А между тях са всичките ни роли
(сезонността е знак, че ще ни има.)
Доколко? Докога? Едничък дяволът
играе си на жмичка и надлъгване.
И който се излъже да повярва
не търси смисъл в нищо.
Просто тръгва.
А белезите - знак за остаряване
все по-фрапантно чукат на прозореца.
Отдавна светлото не стряска дявола,
а нейде в тъмнината хлипа Господ.
.
© Дочка Василева All rights reserved.
