Отдавна всичко ми отне...
Искаш вечно да повтарям
как обичам само теб.
Искаш пак да вярвам,
но сърцето ти е късче лед.
Искаш да не виждам
как заглеждаш другите жени.
Искаш в краката ти да падам,
молейки те пак: "Прости!".
Направи ме робиня,
жигоса ме до кръв.
Уморих се да ти служа,
да ти давам мойта плът.
Останах с теб,
а ти ме нараняваш.
Останах с теб,
колко бързо, Господи, забравяш...
Казват - твоя съм,
щом в прегръдките ти аз се будя.
Казват другите,
но само аз си знам какво изгубих.
Не искам вечно
на каишка да стоя.
Заради теб пренебрегнах любовта си,
никога не ще си простя.
Не си виновен само ти.
Аз сама изтръгнах си сърцето
и поставих го във твоите ръце.
Не знам защо отдавна е прието,
жените да са все на колене.
Не знам какво отново искаш,
отдавна всичко ми отне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
