Отдавна всичко ми отне...
Искаш вечно да повтарям
как обичам само теб.
Искаш пак да вярвам,
но сърцето ти е късче лед.
Искаш да не виждам
как заглеждаш другите жени.
Искаш в краката ти да падам,
молейки те пак: "Прости!".
Направи ме робиня,
жигоса ме до кръв.
Уморих се да ти служа,
да ти давам мойта плът.
Останах с теб,
а ти ме нараняваш.
Останах с теб,
колко бързо, Господи, забравяш...
Казват - твоя съм,
щом в прегръдките ти аз се будя.
Казват другите,
но само аз си знам какво изгубих.
Не искам вечно
на каишка да стоя.
Заради теб пренебрегнах любовта си,
никога не ще си простя.
Не си виновен само ти.
Аз сама изтръгнах си сърцето
и поставих го във твоите ръце.
Не знам защо отдавна е прието,
жените да са все на колене.
Не знам какво отново искаш,
отдавна всичко ми отне...
© Теодора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
достаа... хубаво и пропито с болка... гледай да промениш нещата недей да спрадаш, не го заслужаваш
Браво! -
Промени това Теди! Знам, че можеш...
-
"Не знам защо отдавна е прието,
жените да са все на колене."
И от мен 6,миличка,но всичко си има изключения,нали?Нека това бъдеш ТИ! -
Прекрасно е!!!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
До болка познато всичко написано тук!Браво Теди умееш да разчувстваш хората.