May 13, 2006, 12:50 AM

Отдавна всичко ми отне...

  Poetry
1.4K 0 5

Искаш вечно да повтарям
как обичам само теб.
Искаш пак да вярвам,
но сърцето ти е късче лед.
 
Искаш да не виждам
как заглеждаш другите жени.
Искаш в краката ти да падам,
молейки те пак: "Прости!".

Направи ме робиня,
жигоса ме до кръв.
Уморих се да ти служа,
да ти давам мойта плът.

Останах с теб,
а ти ме нараняваш.
Останах с теб,
колко бързо, Господи, забравяш...

Казват - твоя съм,
щом в прегръдките ти аз се будя.
Казват другите,
но само аз си знам какво изгубих.

Не искам вечно
на каишка да стоя.
Заради теб пренебрегнах любовта си,
никога не ще си простя.

Не си виновен само ти.
Аз сама изтръгнах си сърцето
и поставих го във твоите ръце.
Не знам защо отдавна е прието,
 жените да са все на колене.
Не знам какво отново искаш,
отдавна всичко ми отне...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

  • "отдавна всичко ми отне..."
    До болка познато всичко написано тук!Браво Теди умееш да разчувстваш хората.
  • достаа... хубаво и пропито с болка... гледай да промениш нещата недей да спрадаш, не го заслужаваш

    Браво!
  • Промени това Теди! Знам, че можеш...
  • "Не знам защо отдавна е прието,
    жените да са все на колене."
    И от мен 6,миличка,но всичко си има изключения,нали?Нека това бъдеш ТИ!
  • Прекрасно е!!!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...