Отдавна (вървя по ръба)
Вървя по ръба, ох, за малко да падна...
Хм... знаеш ли, оттука се вижда целия свят!
Търся сълзите си, дето загубих отдавна
и рая безкраен, дето превърнах във ад...
А имат ли думите смисъл, аз отдавна забравих,
отдавна изричам ги просто така!
Мечтаеш ли още?! Аз пък мечтите си
отдавна оставих!
Че защо да мечтая, по-добре чуждите мечти да крада...
А защо живея, питам се отново?!
Странно, но сърцето ми отдавна отговор откри...
Дори сега стремително да полетя надолу,
силно ще крещя, че смисъл има и това СИ ТИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
...често виждаме смисъла в някой конкретен човек...
