gerrda (Геновева Христова)
408 4501
31.08.2009 г., 20:42 ч.

Отговори 

  Поезия » Бели стихове
799 0 9

 

 

 

 

Вселената

кънти в сърцето ми.

Защото се събудих

преждевременно.

Лалетата ме търсят

неразцъфнали.

Защото ги поливах

с мъка.

Небето

пак тъче умора.

Защото го целунах

късно.

Водата в локвите

не намалява.

Защото стъпих боса,

без обувки.

Надеждата ми днес

се пръска

на хиляди погубени сегменти.

И сляпа,

безминорна истина

тактува безпощадност.

И раздели.

Защото пропътувах светове,

за да открия нежност,

само че - отминала.

Защото всички сини ветрове

погалиха душата ми,

но я обрулиха...

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??