gerrda (Геновева Христова)
408 4496
31 ago 2009, 20:42

Отговори 

  Poesía » Versos blancos
851 0 9

 

 

 

 

Вселената

кънти в сърцето ми.

Защото се събудих

преждевременно.

Лалетата ме търсят

неразцъфнали.

Защото ги поливах

с мъка.

Небето

пак тъче умора.

Защото го целунах

късно.

Водата в локвите

не намалява.

Защото стъпих боса,

без обувки.

Надеждата ми днес

се пръска

на хиляди погубени сегменти.

И сляпа,

безминорна истина

тактува безпощадност.

И раздели.

Защото пропътувах светове,

за да открия нежност,

само че - отминала.

Защото всички сини ветрове

погалиха душата ми,

но я обрулиха...

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??