gerrda (Геновева Христова)
408 4496
31 авг. 2009 г., 20:42

Отговори 

  Поэзия » Белые стихи
848 0 9

 

 

 

 

Вселената

кънти в сърцето ми.

Защото се събудих

преждевременно.

Лалетата ме търсят

неразцъфнали.

Защото ги поливах

с мъка.

Небето

пак тъче умора.

Защото го целунах

късно.

Водата в локвите

не намалява.

Защото стъпих боса,

без обувки.

Надеждата ми днес

се пръска

на хиляди погубени сегменти.

И сляпа,

безминорна истина

тактува безпощадност.

И раздели.

Защото пропътувах светове,

за да открия нежност,

само че - отминала.

Защото всички сини ветрове

погалиха душата ми,

но я обрулиха...

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??