Отговори
Вселената
кънти в сърцето ми.
Защото се събудих
преждевременно.
Лалетата ме търсят
неразцъфнали.
Защото ги поливах
с мъка.
Небето
пак тъче умора.
Защото го целунах
късно.
Водата в локвите
не намалява.
Защото стъпих боса,
без обувки.
Надеждата ми днес
се пръска
на хиляди погубени сегменти.
И сляпа,
безминорна истина
тактува безпощадност.
И раздели.
Защото пропътувах светове,
за да открия нежност,
само че - отминала.
Защото всички сини ветрове
погалиха душата ми,
но я обрулиха...
© Геновева Христова All rights reserved.
