8.11.2008 г., 0:27

Отхвърлените "Грешници" (посветено)

1.6K 0 5

 

Те жадуват свобода

да покажат любовта,

те жадуват топлина,

а получават обидата, скръбта!

Те са тез, отхвърлените

от обществените зли души!

Те, осъдените "грешници".

 

Защо не се замислите сега,

нали разумни сте, нали така?

Нима по-греховна е тяхната любов?

Нима по-грешни  са техните души?

Като пред бога всичко сме едни!

 

 

И едно слънце ни огрява,

и една луна над нас игрява!

И ако имате сърце, прогледнете, помислете,

живота им недейте вий тровете!

А със сърцата си ги приемете!

 

Написах го за всички хомосексуални и най-вече за един приятел, който ме беше помолил да го направя. :) С послание за толерантност!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Страхотно е
  • Хубаво е ,че ммислите като мен за толерантноста дано някой ден всичко хора мислят така благодаря ви за коментарите прегръдки на всички
  • ква толерантност в тоя тъп и леден свят Знаеш ли, не сме направили нито крачка напред от времето на първобитно-общинския строй. А крачката ни в космическото пространство е най-малката възможна ни крачка защото още милиярди такива няма да ни дадът и милярдна част от познанията за космоса за които копнеем да имаме. Стоматологията - та още боли да ходиш на зъболекар. Тревата - нелегална. Хомосексуалистите - отритвани от обществото. Не че съм черноглед, но това е света... А стиха ти ми харесва, поздрав и за позицията ти...
  • не разбирам защо са мразени, когато обичат?! ако мразеха и правеха войни, сигурно щяха да са по-добре приети от обществото. браво!
  • Браво!Поздрав

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...