Nov 8, 2008, 12:27 AM

Отхвърлените "Грешници" (посветено)

  Poetry » Other
1.6K 0 5

 

Те жадуват свобода

да покажат любовта,

те жадуват топлина,

а получават обидата, скръбта!

Те са тез, отхвърлените

от обществените зли души!

Те, осъдените "грешници".

 

Защо не се замислите сега,

нали разумни сте, нали така?

Нима по-греховна е тяхната любов?

Нима по-грешни  са техните души?

Като пред бога всичко сме едни!

 

 

И едно слънце ни огрява,

и една луна над нас игрява!

И ако имате сърце, прогледнете, помислете,

живота им недейте вий тровете!

А със сърцата си ги приемете!

 

Написах го за всички хомосексуални и най-вече за един приятел, който ме беше помолил да го направя. :) С послание за толерантност!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Страхотно е
  • Хубаво е ,че ммислите като мен за толерантноста дано някой ден всичко хора мислят така благодаря ви за коментарите прегръдки на всички
  • ква толерантност в тоя тъп и леден свят Знаеш ли, не сме направили нито крачка напред от времето на първобитно-общинския строй. А крачката ни в космическото пространство е най-малката възможна ни крачка защото още милиярди такива няма да ни дадът и милярдна част от познанията за космоса за които копнеем да имаме. Стоматологията - та още боли да ходиш на зъболекар. Тревата - нелегална. Хомосексуалистите - отритвани от обществото. Не че съм черноглед, но това е света... А стиха ти ми харесва, поздрав и за позицията ти...
  • не разбирам защо са мразени, когато обичат?! ако мразеха и правеха войни, сигурно щяха да са по-добре приети от обществото. браво!
  • Браво!Поздрав

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...