Отиваш си, лято
Отиваш си, лято,
с нежния полъх.
Морето сбогува се -
бурно е, тъжно.
Посреща, изпраща
сезони танцуващи,
но с теб то си пее,
усмихва се, грее.
Завих със спомени
дните отминали
в горещите вечери,
в дъждовни дори.
Луната поглеждах
в своите образи.
Мечтаех във нощите,
дори през сълзи.
Отиваш си, лято.
Ще чакам отново
пак дните ти цветни
да слееш със мен.
Макар след година.
Дали ще премине
в щастливи усмивки
и с поглед смирен?
Изпращам те тъжна,
в съдбата си бродя.
Дано те посрещна
красива тогава!
А не да скърбя,
да плача, да моля.
Ще грее небето
и с теб ще мечтая.
Остави топлината си,
аз ще я пазя,
с букет от прегръдки
на мама ще дам.
Да те посрещне и тя.
Дано оздравее!
В замяна нещо
от мен ще ти дам.
Отиваш си, лято,
политаш вълшебно
със птиците в ято
в далечни страни
и с пръсти си вземаш
цветовете красиви.
Вече е есенно...
Ти пак се върни!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
