Откакто съм изпаднал от небето
Не се ли умори светът до смърт
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак.
Любезни хора, чудят ми се: „Как си?!“
Родих се, в умни времена, глупак,
но оцелях без въглеродни такси.
Разбира се, че всичко е наред,
откакто съм изпа́днал от небето.
Видях един изкуствен интелект
отсреща, посади́ дърво и цвете,
усмихна се учтиво: „Добър ден,
смени́ха ми фабричните настройки,
изглеждам млад, но малко съм смутен,
момче ли съм сега или девойка?!“
Помислих си – смутен, но има вкус,
блазе му, не живее сред заблуди...
днес срещнах също Буда и Исус,
светът – нормален, а сме само луди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
