ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
2.12.2016 г., 0:01 ч.

Отклонение 

  Поезия » Друга
529 0 5

 

 

                                                Отклонение 

 

 

                               Понякога в сърцето ми е тъжно,

                               защо, не знам, ала така боли,

                               и питам се кому, а и защо е нужно,

                               да вярвам във измислени лъжи.

 

                               Да казват, че добре живеем,

                               избягалите някъде встрани,

                               да се надявам „вечно“ да успеем,

                               не съм  наивник, не, мерси.

 

                               Аз все пак ще намеря място,

                               за мисли,  спомени, мечти,                       

                               И няма във душата да е тясно,

                               след зима  идва пролетта... нали!?

 

                               В  гората ми е хубаво, там няма

                               лъжа, омраза, няма грях.

                               И  всичко е естествено и родно,

                               а другото, та то е просто прах.

 

 

 

                               24.07.2016 г..

 

© Христо Паничаров Всички права запазени

Наистина беше едно мимолетно отклонение.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??