Отклонение
Отклонение
Понякога в сърцето ми е тъжно,
защо, не знам, ала така боли,
и питам се кому, а и защо е нужно,
да вярвам във измислени лъжи.
Да казват, че добре живеем,
избягалите някъде встрани,
да се надявам „вечно“ да успеем,
не съм наивник, не, мерси.
Аз все пак ще намеря място,
за мисли, спомени, мечти,
И няма във душата да е тясно,
след зима идва пролетта... нали!?
В гората ми е хубаво, там няма
лъжа, омраза, няма грях.
И всичко е естествено и родно,
а другото, та то е просто прах.
24.07.2016 г..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Паничаров Всички права запазени
