Отвънка, пред прага тъгата стои,
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?!
– Наскоро приятел изпрати...
– Какво да ти дам...– дрехи, малко пари...
Отвръща ми:– Искам съня ти!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени