Откраднат миг и скътан спомен
увиснаха във тишината,
словата тайни да запомнят –
молитви в лоното познато.
На онзи храм–оазис топъл
за двама слели си сърцата,
разбили в пламъци съдбовни
рамките и суетата.
Отдали минало, сегашно...
на танца - сбъднат блус изгарящ,
те раните лекуват с лудост,
която утре ще забравят.
Но днес, сега… е тяхно време,
преди да влезе тишината,
копнеят от света да вземат
това, що всеки се полага.
Възкръснал Феникс в зрялост млада,
подхранва вярата в душите,
че има ли искра и цялост,
то значи... и животът диша.
© Таня Мезева Всички права запазени