16.01.2024 г., 21:05  

Откраднато

604 4 15

"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.

"На вятъра ми косовете кацат,
за шлифера на Бога" се държах.
Такива сме си – гаргите от Враца.
Орлите ли? Май станаха за смях.

"На мен ли? Вече нищо не ми пречи,"
че нямам ум, години не тежат.
Такава съм си – шантаво човече...
За мене ще измислят шантав съд...

 

 

— Строфите, които са поставени в кавички са от творби на  ИнаКалина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да ли - дали
    На Иванчо баща му знаете ли как пуска тока? - като му светне един зад врата!
  • Аз никога и към никого не съм имала претенции за нищо, Пепс. Доброто в лошото е - една приятелка от години ме врънка да извадя писанията си на хартия и да издам стихосбирка. На път съм да се съглася.
  • Овен или черна овца - на кой му пука?
    Днес сочиш с пръст, да видят, че си тука,
    утре те няма, забравиш я пътя,
    я си намериш другаде по-благодатна пролука,
    и се усетиш, че всичко било е нахалост,
    има-няма профил за радост или за жалост.
    Да ли си струва за епитет или рима
    толкова дълбаене в плиткото да има?
  • Ако не се ядосвах, Силве, нямаше да съм тъпия и упорит Овен, който съм. Не ми е "паднала короната" от това, което някой е рекъл, но си имам и аз своите демони. Спомних си неща отпреди 40 години и ми "падна пердето"... Такива мастити, живи класици...
  • Красе, права си. И мен за едно стихо ме бяха емнали, даже вече и не помня кое, какво... ама тогава много ме напуши смях и изпаднах в потрес, как всяка дума може да се "нарече" нечия...
    Още не го разбирам това... Може и да са прави за метафорите, не знам, не разбирам и не се изказвам.
    Чакам по подобна логика и във фотографията да кажат, че позите при портретите и пейзажите са крадени, то знае ли човек
    Аз винаги съм казвала, че колаборациите са важни, може пък аджеба да си се вдъхновил от това, няма лошо, ще кажат цитат да има... ми добре.
    Ама няма как да сме изчели целия свят, все пак.
    Наде, не се коси, не си хаби нервите залудо. Винаги има анти и доброжелатели.
    Всичко е суета в тоя пусти живот.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...