Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18128
16 янв. 2024 г., 21:05  

Откраднато 

  Поэзия » Философская
254 4 20

"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.

"На вятъра ми косовете кацат,
за шлифера на Бога" се държах.
Такива сме си – гаргите от Враца.
Орлите ли? Май станаха за смях.

"На мен ли? Вече нищо не ми пречи,"
че нямам ум, години не тежат.
Такава съм си – шантаво човече...
За мене ще измислят шантав съд...

 

 

— Строфите, които са поставени в кавички са от творби на  ИнаКалина

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • да ли - дали
    На Иванчо баща му знаете ли как пуска тока? - като му светне един зад врата!
  • Аз никога и към никого не съм имала претенции за нищо, Пепс. Доброто в лошото е - една приятелка от години ме врънка да извадя писанията си на хартия и да издам стихосбирка. На път съм да се съглася.
  • Овен или черна овца - на кой му пука?
    Днес сочиш с пръст, да видят, че си тука,
    утре те няма, забравиш я пътя,
    я си намериш другаде по-благодатна пролука,
    и се усетиш, че всичко било е нахалост,
    има-няма профил за радост или за жалост.
    Да ли си струва за епитет или рима
    толкова дълбаене в плиткото да има?
  • Ако не се ядосвах, Силве, нямаше да съм тъпия и упорит Овен, който съм. Не ми е "паднала короната" от това, което някой е рекъл, но си имам и аз своите демони. Спомних си неща отпреди 40 години и ми "падна пердето"... Такива мастити, живи класици...
  • Красе, права си. И мен за едно стихо ме бяха емнали, даже вече и не помня кое, какво... ама тогава много ме напуши смях и изпаднах в потрес, как всяка дума може да се "нарече" нечия...
    Още не го разбирам това... Може и да са прави за метафорите, не знам, не разбирам и не се изказвам.
    Чакам по подобна логика и във фотографията да кажат, че позите при портретите и пейзажите са крадени, то знае ли човек
    Аз винаги съм казвала, че колаборациите са важни, може пък аджеба да си се вдъхновил от това, няма лошо, ще кажат цитат да има... ми добре.
    Ама няма как да сме изчели целия свят, все пак.
    Наде, не се коси, не си хаби нервите залудо. Винаги има анти и доброжелатели.
    Всичко е суета в тоя пусти живот.
  • За сайтовете, Красе не си права. 10 години "Откровения" е моето местенце под слънцето. Тук срещам себеподобни, ядосвам се, смея се, споделям... Получих помощ и подкрепа, намерих човеци, които с чиста съвест и ръка на сърцето наричам приятели. Благодаря ви!
  • Така е, като се крадете! А като напиша "кльощава луна", как цял гугъл за мен работи и ме праща тука в мое стихо
    😂 😅 🤣
    О, баста! От утре ставам борбена жена
    и в мъжки профил ще се облека!
    Нов човек - от поетеса - във поет!
    Лула, уиски, лед, звезди и кльощава луна,
    любяща, наранена, утеха търсеща душа...
  • Наде, Ина, мога само да ви кажа - Браво! Напълнихте ми душата със стих и коментари!
    Браво, момичета!!!
  • Да, Смути, "великият класик" дебне всяко ченгелче, защото едно ченгелче, две ченгелчета, нали..и после скача и се започва "дай си ми ченгелчетата..". Не е важно колко си велик (велик? къде точно?!), важното е дали си човек. И цял ден да редиш римушки за човещината и добротата - все тая. Горкият, все го крадат, а той на мравчицата път сторил... и смешно, и жалко. Щом му е важно да си изгради образа на циничния селяндур - определено го е бетонирал... Деа, този стих е написан с метафори от мои стихове. Всичко съществува. Нито сме откриватели, нито сме завоеватели. По-скоро ласкатели на его. Да станеш "велик" като унижаваш колегите си и си циничен е израз на слабост. Е, не всички могат да бъдат силни. Но поне да пораснат. Светът е много по-голям от два-три поетични сайта.
  • Пиши, Наде!
    Пишеш с душата и лицето на сърцето си!💗💗💗
  • Само не разбрах защо е "Откраднато"...
  • И аз се зачетох в тази "метафорна" война, та чак ми стана странно...
    И едните, и другите пишат всеки ден, дали има как човек да следи всичко?!
  • Смехът си е смях, Красе, но нали ти е ясно, че няма как да пиша проверявайки всяка дума и словосъчетание? Просто дежа вю. Сега не е партийната насоченост, а... Да ме обвиняват в плагиатство, дали в очите, или зад гърба ми... Хайде, няма нужда. Под достойнството ми е. Не е нужно да си велик, за да проявиш уважение към себе си.
  • Наде, великият класик ме блокира и изчезна моя прекрасен коментар. Страх лозе пази, така е. Затова ще се възползвам от твоето коментарно поле:

    Думите са ограничен брой. Колко словосъчетания може да се направят от ограничен брой думи? Метафорите са ограничен брой. Никой няма монопол върху метафорите! Всеки може да достигне до определено словосъчетание от думи. Това казва математиката, не аз. А иначе къде пише, че г-н Станков държи изключителните права върху буквите, думите и словосъчетанията? Може да се окаже, че буквите са само негови. Защото от буквичките се правят думички... и моля, къде трябва да искаме за разрешение, за да използваме неговите буквички?! То не остана строфа, която не беше предъвкана от него, чиста графомания... то не беше Вазов, то не беше Пушкин. Царят е гол, а клакьорите се борят за последната му риза. Еййй, голяма драма. Отивам на кино
  • раздавам ги по кило и двеста
  • Разсмивай ме ти. А аз най-нагло ти откраднах метафорите.
  • Броим си думичките час по час, и буквичките си броим надвечер,
    и римички, откраднати от нас, и всеки образ струва ни се вечен.
    А вечността е тра-лала-лала, играе си на шапка на тояга,
    Поетът стиснал думи, сто кила,... Е, тя горката как да му избяга?!
  • Щури, по-щури, най-щури... пет празни места, па ние...
  • Ха-ха! Браво ти. Кой си го може, си го може. Събуди ми очите - на у е ударението
Предложения
: ??:??