Jan 16, 2024, 9:05 PM  

Откраднато

605 4 15

"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.

"На вятъра ми косовете кацат,
за шлифера на Бога" се държах.
Такива сме си – гаргите от Враца.
Орлите ли? Май станаха за смях.

"На мен ли? Вече нищо не ми пречи,"
че нямам ум, години не тежат.
Такава съм си – шантаво човече...
За мене ще измислят шантав съд...

 

 

— Строфите, които са поставени в кавички са от творби на  ИнаКалина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • да ли - дали
    На Иванчо баща му знаете ли как пуска тока? - като му светне един зад врата!
  • Аз никога и към никого не съм имала претенции за нищо, Пепс. Доброто в лошото е - една приятелка от години ме врънка да извадя писанията си на хартия и да издам стихосбирка. На път съм да се съглася.
  • Овен или черна овца - на кой му пука?
    Днес сочиш с пръст, да видят, че си тука,
    утре те няма, забравиш я пътя,
    я си намериш другаде по-благодатна пролука,
    и се усетиш, че всичко било е нахалост,
    има-няма профил за радост или за жалост.
    Да ли си струва за епитет или рима
    толкова дълбаене в плиткото да има?
  • Ако не се ядосвах, Силве, нямаше да съм тъпия и упорит Овен, който съм. Не ми е "паднала короната" от това, което някой е рекъл, но си имам и аз своите демони. Спомних си неща отпреди 40 години и ми "падна пердето"... Такива мастити, живи класици...
  • Красе, права си. И мен за едно стихо ме бяха емнали, даже вече и не помня кое, какво... ама тогава много ме напуши смях и изпаднах в потрес, как всяка дума може да се "нарече" нечия...
    Още не го разбирам това... Може и да са прави за метафорите, не знам, не разбирам и не се изказвам.
    Чакам по подобна логика и във фотографията да кажат, че позите при портретите и пейзажите са крадени, то знае ли човек
    Аз винаги съм казвала, че колаборациите са важни, може пък аджеба да си се вдъхновил от това, няма лошо, ще кажат цитат да има... ми добре.
    Ама няма как да сме изчели целия свят, все пак.
    Наде, не се коси, не си хаби нервите залудо. Винаги има анти и доброжелатели.
    Всичко е суета в тоя пусти живот.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...