13.08.2007 г., 21:29

Откраднато ( За Буквите наши!)

889 0 4



Откраднато
от Евтим Евтимов
( в ефир)

Колко отдавна не съм те прегръщал.
И отдавна със теб не съм пял.
Просълзен назад се обръщам -
осъзнавам как малко съм дал!

Можех нивга като теб да не срещна;
Можех още да ходя капрал,
но за радост! И за "още нещо",
мойте песни за теб съм запял.

Моите дни на тебе орисани!

Моите Нощи и светли Утра.
Слаби думи за теб съм написал.
Ти си Слънцето в мойто Сега!
*
Няма зАеми! Няма лъжи!
Имам Обич за Обич!

29 Април 2005, Балтик Сий, Морето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...