Не търся в теб любовника -
ти отдавна го разкри.
Уби в себе си измамника
и подари ми скъпоценни дни.
Не търся танца чуден,
а сливане на две души.
И желая разговор тъй непринуден,
както блясъка в детските очи.
Не заявявай пред мен своята мъжка сила,
а падни слаб в ръцете ми.
Когато любовта цялата ти гордост е изпила -
вярвай ми. Вгледай се в сълзите ми.
Помогни ми - открих него,
а после пак го изгубих.
Приятел скъп и опора във всичко.
С теб много спечелих и така се осъдих.
Когато отказах да търся живот,
ти ми го поднесе в своите длани.
И миговете с теб бягаха като весел поток,
но чувствам, зная - апокалипсис днес ще настане.
© Веселина Костадинова Всички права запазени