Oct 27, 2009, 12:02 PM

Открих те и те изгубих

  Poetry » Love
1K 0 3

Не търся в теб любовника -
ти отдавна го разкри.
Уби в себе си измамника
и подари ми скъпоценни дни.
Не търся танца чуден,
а сливане на две души.
И желая разговор тъй непринуден,
както блясъка в детските очи.
Не заявявай пред мен своята мъжка сила,
а падни слаб в ръцете ми.
Когато любовта цялата ти гордост е изпила -
вярвай ми. Вгледай се в сълзите ми.

Помогни ми - открих него,
а после пак го изгубих.
Приятел скъп и опора във всичко.
С теб много спечелих и така се осъдих.
Когато отказах да търся живот,
ти ми го поднесе в своите длани.
И миговете с теб бягаха като весел поток,
но чувствам, зная - апокалипсис днес ще настане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...