тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
30.11.2007 г., 6:48 ч.

Откритие 

  Поезия » Философска
809 0 23
Разлиствам бавно себе си и роня лист по лист.
Замирам в роля поредна и нося своя кръст.
Заничам тайно после зад декора  и (о, ужас)
                                                           антихрист!
И бягам безпосочно, самотно и без дъх.
Пред мен искрят светии с поглед зрящ, дълбок
и с размисъл предразполагащ от своя полумрак.
Със блесналите свети струни ме докосват
и връщат светлина ми на безсмъртния покров!

Това дали... навярно... сигурно е Бог!
                                                                          

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Със блесналите свети струни ме докосват
    и връщат светлина ми на безсмъртния покров!"
    Благослов, мила Мариолче! Прекрасен стих...
  • Честит Рожден Ден!!!! Желая ти много здраве и много обич Другото е лесно! Весело изкарване
  • Поздрав!
  • Чудесно стихче отново!Философско, но не и сухарско! Звучи много красиво, много истинско...Просто е удоволствие да бъде прочетено!Браво, Мариола!Какти винаги - шедьовър!!!
  • Моите уважения.Горещо те аплодирам.
  • Много ми харесва !
  • Браво!!!
  • Прекрасно е, Мариолче!
    Прегръщам те!
  • Поздрави на теб
  • Благодаря на всички!
    Криси и аз те целувам!
    Еми, въпреки, че е лично число, никога не съм искала
    да бъда между първите, а в -златната среда!
    Но за борба, винаги първа!И против безразборния секс съм!
    Нали 1 декември е такава дата, дано се замисля всеки!
    Приятен ден!
  • !!!
    Всичко е в нас самите! От нас зависи, какво ще пуснем вътре!
    Поздрави, Мариола!
  • Ох, дано утре не забравя да те поздравя...Но ако се случи (неволно!) отсега те целувам!!!
  • Поздравления, Мариола!!!
  • Отново ви усещам тплотата и благодаря!!!
    Криси, отдавна го бях започнала, но изглежда
    утрешният ми рожден ден ме е провокирал да го завърша!
    (1 декември 1954 г.)
  • Това дали...навярно...сигурно е Бог!Оптимистичен завършек!Трябва да вярвамеПоздравления!!!
  • Разлиствам бавно себе си и роня лист по лист.
  • "Със блесналите свети струни ме докосват
    и връщат светлина ми на безсмъртния покров! "
    Бъди винаги под покрова светлина , Мариола !
    Поздравления !!!
  • Магинка, благодаря и на теб за божественото хайку!
    С обич, момичета, за хубав ден!!!
  • И мен остави безмълвна, Мариолче...съновидение ли беше това или находчива поетична измислица?
  • И аз сърдечно ви благодаря за добронамереността
    към мен!Със същите чувства ви отговарям, с обич!
    Чудесно хайку, мила Маги!
    Красив е пътя на Лунната пътека, който е тръгнал по нея
    е благословен!И цял живот откриваме себе си и околното...
    Поздравявам ви с този мой стих!!!
  • Ех, Мариолка...чак Антихрист...
    Важното е , че Бог те докосва с
    безсмъртната си светлина!
    ---
    Сребърна следа,
    или лунна пътека.
    Божии стъпки.
    ---
    Това хайку е моят подарък за теб
    и всички , които ще те четат.
    С много обич, прекрасна.Чиста душа си ти.
  • Много добре и замислещо казано!
  • Мариолка, Антихриста живее във всеки един от нас! Поздравления за стиха!!!
Предложения
: ??:??