Nov 30, 2007, 6:48 AM

Откритие

Poetry » Philosophical

975 0 23

Разлиствам бавно себе си и роня лист по лист.
Замирам в роля поредна и нося своя кръст.
Заничам тайно после зад декора и (о, ужас)
антихрист!
И бягам безпосочно, самотно и без дъх.
Пред мен искрят светии с поглед зрящ, дълбок
и с размисъл предразполагащ от своя полумрак.
Със блесналите свети струни ме докосват
и връщат светлина ми на безсмъртния покров!

Това дали... навярно... сигурно е Бог!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сентполия (Любослава)

"Със блесналите свети струни ме докосват
и връщат светлина ми на безсмъртния покров!"
Благослов, мила Мариолче! Прекрасен стих...

2007-12-01T14:42:47+02:00
marin4 (Марин Ташков)

Честит Рожден Ден!!!! Желая ти много здраве и много обич Другото е лесно! Весело изкарване

2007-12-01T07:23:56+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Поздрав!

2007-11-30T19:35:58+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Чудесно стихче отново!Философско, но не и сухарско! Звучи много красиво, много истинско...Просто е удоволствие да бъде прочетено!Браво, Мариола!Какти винаги - шедьовър!!!

2007-11-30T18:49:19+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Моите уважения.Горещо те аплодирам.

2007-11-30T16:35:57+02:00