7.04.2022 г., 17:09

Откровение

1.1K 3 17

Не чакам ни петък, ни събота, нито неделя,

отварям широко вратата на поредния ден.

Часовник безстрастен времето в такт разпределя,

по неведоми криви животът се движи край мен.

 

Природата, фокусник сръчен, сезони редува,

четворка магически карти тя крие в ръкава.

И с пролет, и есен, със зима и лято празнувам,

палитра от шарени спомени те ми даряват.

 

Отдавна съм вече уверена – щастие има,

живее в душата на всеки от нас и е странно,

че ние го търсим и чакаме – то е незримо –

частица от рая, изпълнена с божия манна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...