7.04.2022 г., 17:09

Откровение

1.1K 3 17

Не чакам ни петък, ни събота, нито неделя,

отварям широко вратата на поредния ден.

Часовник безстрастен времето в такт разпределя,

по неведоми криви животът се движи край мен.

 

Природата, фокусник сръчен, сезони редува,

четворка магически карти тя крие в ръкава.

И с пролет, и есен, със зима и лято празнувам,

палитра от шарени спомени те ми даряват.

 

Отдавна съм вече уверена – щастие има,

живее в душата на всеки от нас и е странно,

че ние го търсим и чакаме – то е незримо –

частица от рая, изпълнена с божия манна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...