16.08.2023 г., 20:05

Откровение

509 2 1

Взирах се в стената,
така бях свикнала със самотата.
Но уви - 
появи се ти, 
с тези влажни сини очи.
Беше ли грешка,
трябваше ли да направя аз на себе си забележка?
По-скоро не,
послушах моето сърце,
което така е разбито, 
така лесно пленимо,
но доверих го отново,
май не е чак толкова самотно.
Така е лесно, 
така е вълшебно,
понякога и леко плачевно, 
но избрах си теб, 
махнах този трудно счупим лед.
Намерих място за теб
в тази моя роза, препълнена с бодли,
от която вероятно може и много да те боли.
Трудно е, знам,
но ще се опитам всичко възможно за теб да дам.
Не ме бива в любовта, 
не ме бива и в тази поема, 
която тук пиша
и се чудя как още да я разпиша.
Как да ме бива?
Когато чувството ми до сега е било как сърцето ми се разбива.
Душата ми, отново ще кажа - лесно е пленима.
Обичам те тук и сега,
обичам всяка твоя сълза, 
която ти е струвала сигурно толкова много, 
но повярвай, не всичко е чак толкова жестоко.
Обичам всеки твой поглед, 
изпълнен с толкова живот, 
както и с тревога,
но повярвай ми, няма да бъда толкова строга.
Обичам досега ти,
всяка твоя дума,
дори и понякога да е груба.
Обичам теб, 
макар и понякога да си много нелеп.
Не ме бива в любовта - отново ще кажа,
но ще се опитам за теб да се докажа, 
че има нещо вътрешно в мен,
нещо, което все още не гние,
нещо, което шепти и крещи само твоето име.
И едно ще ти кажа -
от теб лесно няма да се откажа…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Розата е пълна с бодли, така е, но това не я прави по-малко красива, напротив - вдъхва и душа, а да накои една роза измежду хилядите други, може да бъде единствена. Животът също би могъл да се оприличи като роза - живота има своите цветове и бодли, но е толкова ценен, макар и обидно кратък, но именно това го прави ценен и го ценим. Замисляш с творбите си!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...