13.02.2010 г., 11:29 ч.

Откровение 

  Поезия
1933 0 2
Не искам да остана само спомен.
Не искам да съм просто ред прочетен...
Във този свят - за теб сега огромен,
не искам да съм образът пореден...
За спомените много време има...
През целия живот ще те спохождат.
Дори когато пишеш свойто име...
А аз – когато си прохождал...
Аз нося много болка, зная, зная...
ала не искам ти да я усетиш.
Защото още не усещаш края,
когато тя превръща се във трепет... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??