Откровение
Не искам да остана само спомен.
Не искам да съм просто ред прочетен...
Във този свят - за теб сега огромен,
не искам да съм образът пореден...
За спомените много време има...
През целия живот ще те спохождат.
Дори когато пишеш свойто име...
А аз – когато си прохождал...
Аз нося много болка, зная, зная...
ала не искам ти да я усетиш.
Защото още не усещаш края,
когато тя превръща се във трепет...
Едно потръпване, внезапен спазъм,
че губиш и не можеш да го върнеш...
Едно усещане, че си изпразнен
и няма кой дори да те прегърне...
Не искам като спомен да остана...
И като спомен не - недей ме помни!
Ти излекува тежката ми рана
и знам, че няма да съм само спомен...
12.02.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
Най-малкото - ражда стихове!
