28.01.2011 г., 12:47

Откровения

660 0 2

Посветих ти цялото си Вдъхновение

и ти дарих Вселената на своята Душа,

дадох ти, приседнал на колене,

Светлинта на Духа и Любовта!

Приземих за теб Небесни Светила,

метеори и комети, звезден блян,

възродих за тебе цялата Земя,

сложих ти в краката себе си без свян!

Втурнах се в сияйните простори

и открих неща, за теб Обични,

давам ги на теб, Любима Моя,

Дар на Любовта ми Безгранична!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...