Посветих ти цялото си Вдъхновение
и ти дарих Вселената на своята Душа,
дадох ти, приседнал на колене,
Светлинта на Духа и Любовта!
Приземих за теб Небесни Светила,
метеори и комети, звезден блян,
възродих за тебе цялата Земя,
сложих ти в краката себе си без свян!
Втурнах се в сияйните простори
и открих неща, за теб Обични,
давам ги на теб, Любима Моя,
Дар на Любовта ми Безгранична!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
