4.03.2011 г., 1:35 ч.

Откровено 

  Поезия » Друга
618 0 7

 Откровено

 

Неизречени,

думите тихо

се молят…

За пощада.

Преди крайния срок.

Тя, нашата,

недовършено-свършена е…

Не ми стига времето

да науча

оня урок,

който толкова искаш.

Затова

на площада

провесих душата – олтар.

На отсрочка.

А думите плачат…

Неизречени.

Ти прощаваш.  

Аз съм…  любов.

 

 

 

© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??