4.06.2010 г., 22:13

Отлита времето

1.3K 1 8

Честито на всички, които по това време отбелязват кръгли годишнини от завършване на средното си образование!

 

Отлита времето. Къде ли?

Ала следите му са в нас.

След толкоз срещи и раздели,

пак днес сме 11-ти клас.

 

И сякаш N на брой години

изнизаха се изведнъж.

Отмина младостта, отмина –

като пороен летен дъжд.

 

Снегът е посребрил косите

и няма връщане назад.

Но пламъчетата в очите

пазете – да не догорят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потвърждавам думите за истинския поет. Удоволствие е да четеш хубавата поезия.
  • "...времето отлита пак нанякъде..."
    Много е хубаво!!!
  • Нека този пламък те поддържа и те прави млад!
  • Отлита времето. Къде ли?

    Ала следите му са в нас.

    След толкоз срещи и раздели,

    пак днес сме 11-ти клас.



    И сякаш N на брой години

    изнизаха се изведнъж.

    Отмина младостта, отмина –

    като пороен летен дъжд.



    Снегът е посребрил косите

    и няма връщане назад.

    Но пламъчетата в очите

    пазете – да не догорят!

    Много ми хареса! Здравей!
  • Трогателен стих, Борко! Спомням си преди години съчиних стихче за такава среща, но така и не можах да проникна до микрофона. А и никой нямаше да ме чуе, бяха натаралянкани..
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76904

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...