Jun 4, 2010, 10:13 PM

Отлита времето

  Poetry » Civic
1.3K 1 8

Честито на всички, които по това време отбелязват кръгли годишнини от завършване на средното си образование!

 

Отлита времето. Къде ли?

Ала следите му са в нас.

След толкоз срещи и раздели,

пак днес сме 11-ти клас.

 

И сякаш N на брой години

изнизаха се изведнъж.

Отмина младостта, отмина –

като пороен летен дъжд.

 

Снегът е посребрил косите

и няма връщане назад.

Но пламъчетата в очите

пазете – да не догорят!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Потвърждавам думите за истинския поет. Удоволствие е да четеш хубавата поезия.
  • "...времето отлита пак нанякъде..."
    Много е хубаво!!!
  • Нека този пламък те поддържа и те прави млад!
  • Отлита времето. Къде ли?

    Ала следите му са в нас.

    След толкоз срещи и раздели,

    пак днес сме 11-ти клас.



    И сякаш N на брой години

    изнизаха се изведнъж.

    Отмина младостта, отмина –

    като пороен летен дъжд.



    Снегът е посребрил косите

    и няма връщане назад.

    Но пламъчетата в очите

    пазете – да не догорят!

    Много ми хареса! Здравей!
  • Трогателен стих, Борко! Спомням си преди години съчиних стихче за такава среща, но така и не можах да проникна до микрофона. А и никой нямаше да ме чуе, бяха натаралянкани..
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76904

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...