Отложена любов...

16.01.2021 г., 21:13 ч.

Поезия » Любовна

262 2 6

Ние имаме нещо за казване.

Нещо смълчано тежи във гърдите.

Нещо, което или ще ни смаже,

или блажено ще възроди душите.

И Ти искаш да мълчим още ли?

Да даваме време на времето?

Да имаме дълги безсънни нощи?

И да се правим на безгрижно разсеяни?

И защо да се чакаме повече?

Морето чака ли своя бряг?

Блъскат се вълните му във прибоя.

И са заедно от утрин до мрак.

Не. Отказвам категорично!

Тази любов я погребвам с мене.

Ти съдба си ми. Твърде лично е.

Би оживяла само ако я вземеш...

Стихопат.

Danny Diester

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.