Отложена любов...
Ние имаме нещо за казване.
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли?
Да даваме време на времето?
Да имаме дълги безсънни нощи?
И да се правим на безгрижно разсеяни?
И защо да се чакаме повече?
Морето чака ли своя бряг?
Блъскат се вълните му във прибоя.
И са заедно от утрин до мрак.
Не. Отказвам категорично!
Тази любов я погребвам с мене.
Ти съдба си ми. Твърде лично е.
Би оживяла само ако я вземеш...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
