poem_lady (Фери)
46 836
25.11.2010 г., 11:36 ч.

Отмина 

  Поезия » Любовна
960 0 9

               Отмина

 

 Оттук мина бурята свирепа,
 помете илюзии и копнежи.
 Заглъхна и потъна нейде
 на тревогата гърмежа.
 
 Ревността премаза любовта ми,
 а после с грохот срина се сама.
 Ослепително проблясна в тъмнината
 и изчезна болката... срама.

 

 С тътен носеше се мъка
 и притискаше ме с тежестта си.
 Ти летеше над света, ехтеше,
 говореше за обичта си.

 

 Ти буря беше страховита,
 в сърцето ми опита да тършуваш.
 Но отмина, пулсът ми заглъхна...

 Ти не съществуваш.

© Фери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав за силния въздействащ стих!
  • Ревността премаза любовта ми,
    а после с грохот срина се сама.
    С поздрав, Фери!Хареса ми!
  • Много е хубаво, Фери!
    Прекрасно !
  • изказано чувство, болка...
    миг отминал като вятър...останал в
    чудесен стих, Фери...сърдечно те, прегръщам.
  • Поздрав!
  • Поздравления!!! Харесах
    и от мен (6)
  • Благодаря ви.
  • Поздрав! Смелост е нужна дори в любовта и ти я имаш.

  • Не мислете, че това е някакъв негативизъм. Това е просто нещо, което трябваше да бъде казано (написано). Невинаги пиша така, това е просто един момент...и той ОТМИНА.

    Благодаря ви за коментарите.
Предложения
: ??:??