Отмина
Отмина
Оттук мина бурята свирепа,
помете илюзии и копнежи.
Заглъхна и потъна нейде
на тревогата гърмежа.
Ревността премаза любовта ми,
а после с грохот срина се сама.
Ослепително проблясна в тъмнината
и изчезна болката... срама.
С тътен носеше се мъка
и притискаше ме с тежестта си.
Ти летеше над света, ехтеше,
говореше за обичта си.
Ти буря беше страховита,
в сърцето ми опита да тършуваш.
Но отмина, пулсът ми заглъхна...
Ти не съществуваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фери Всички права запазени
