Отмина
Оттук мина бурята свирепа,
помете илюзии и копнежи.
Заглъхна и потъна нейде
на тревогата гърмежа.
Ревността премаза любовта ми,
а после с грохот срина се сама.
Ослепително проблясна в тъмнината
и изчезна болката... срама.
С тътен носеше се мъка
и притискаше ме с тежестта си.
Ти летеше над света, ехтеше,
говореше за обичта си.
Ти буря беше страховита,
в сърцето ми опита да тършуваш.
Но отмина, пулсът ми заглъхна...
Ти не съществуваш.
© Фери All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
