Nov 25, 2010, 11:36 AM

Отмина

  Poetry » Love
1.4K 0 9

               Отмина

 

 Оттук мина бурята свирепа,
 помете илюзии и копнежи.
 Заглъхна и потъна нейде
 на тревогата гърмежа.
 
 Ревността премаза любовта ми,
 а после с грохот срина се сама.
 Ослепително проблясна в тъмнината
 и изчезна болката... срама.

 

 С тътен носеше се мъка
 и притискаше ме с тежестта си.
 Ти летеше над света, ехтеше,
 говореше за обичта си.

 

 Ти буря беше страховита,
 в сърцето ми опита да тършуваш.
 Но отмина, пулсът ми заглъхна...

 Ти не съществуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...