Отмини ме, любов!
Отмини ме, Любов, отмини ме,
не нахлувай в душата ми пак!
Не наричай със своето име
всеки трепет наивен и плах!
Отмини ме, че всяка надежда
във сърцето ми щом загори,
е отново простреляна нежност
с нажежени до бяло стрели.
Отмини ме, че всяка раздяла
във очите ми дълго вали,
а страстта ти превръща се цяла
в прах и пепел от минали дни.
Че издигах ти крепост за двама
и за мене свещена бе ти,
но след теб във душата ми храма
се превръщаше в куп руини.
Не пристигай пак - чиста и бяла!
Днес заключих в мен всички врати.
Не притихвай, на прага ми спряла!
Отмини ме, Любов, отмини!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
