Отмини ме, Любов
Отмини ме, Любов, отмини ме...
Отмини ме, Любов, отмини ме...
Тази преданост просто ме плаши.
Като гълъб спи твоето име
по перваза на устните прашни.
Отмини ме, защото е рано
да превързвам посоки и рани,
щом в душата ми - лозе обрано -
страховете висят като врани.
Колко време пилях да ги гоня
на живота горчив от дървото,
за да срежа безмилостно клона
на презрялата гола самотност.
И се питам, щом тук упоен е
този въздух с неискреност днешна,
как така съм те носил във мене,
без да зная, че пак ще те срещна...
... как така се задъхвам от цялост
с неми устни пред твоето име,
а ти пиша с крило отмаляло:
- Отмини ме, Любов, отмини ме!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
