Застанала пред замъглен проэорец
взирам се в тъмното навън.
И всичко някак си изглежда празно,
а очите ми унасят се за сън.
Унило, сълзи във шепите си сбрах
и ръцете ми изтръпваха от страх.
Във вените ми хлад започна да напира..
Мразех себе си, сякаш Демонът се бе вселил.
Душата си с нокти иска да изтръгна,
да я затрия, да я запратя някъде във вечноста....
Да я накарам да се лута,
сама да търси любовта! ...