Отмъщение
Застанала пред замъглен проэорец
взирам се в тъмното навън.
И всичко някак си изглежда празно,
а очите ми унасят се за сън.
Унило, сълзи във шепите си сбрах
и ръцете ми изтръпваха от страх.
Във вените ми хлад започна да напира..
Мразех себе си, сякаш Демонът се бе вселил.
Душата си с нокти иска да изтръгна,
да я затрия, да я запратя някъде във вечноста....
Да я накарам да се лута,
сама да търси любовта!
Да се моли, тръшка и загива...
да не намира пристан насред брега.
И от богиня, каквато бе за всички,
като просяче да търси любовта.
Исках да й отмъстя
и накарах я да съжалява.
Отнех й всичко, дори трохите й обрах.
Сега е празна и дъното се вижда...
Дори от нея Демонът избяга
и сама остави я насред пустиня...
... но какво от туй, нали сега е неин ред да страда...
взирам се в тъмното навън.
И всичко някак си изглежда празно,
а очите ми унасят се за сън.
Унило, сълзи във шепите си сбрах
и ръцете ми изтръпваха от страх.
Във вените ми хлад започна да напира..
Мразех себе си, сякаш Демонът се бе вселил.
Душата си с нокти иска да изтръгна,
да я затрия, да я запратя някъде във вечноста....
Да я накарам да се лута,
сама да търси любовта!
Да се моли, тръшка и загива...
да не намира пристан насред брега.
И от богиня, каквато бе за всички,
като просяче да търси любовта.
Исках да й отмъстя
и накарах я да съжалява.
Отнех й всичко, дори трохите й обрах.
Сега е празна и дъното се вижда...
Дори от нея Демонът избяга
и сама остави я насред пустиня...
... но какво от туй, нали сега е неин ред да страда...
© Яна Чилингирова All rights reserved.
