24.07.2006 г., 10:47

Отмъщение

967 0 0

Аз искам да докосна

мислите ти в този миг,

искам да почувсвам

болката на твоя вик.

 

Наранен си ти сега,

мълчанието ти убива,

притаена скръб горчи

и всичко в теб умира.

 

Аз искам да докосна

нараненана душа,

да почувствам самотата

на прага на смъртта.

 

Отмъщение не търся,

ти и това ми отне,

отмъщението е заблуда

не съм ти отмъстила - не.                                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....