24.07.2006 г., 10:47

Отмъщение

966 0 0

Аз искам да докосна

мислите ти в този миг,

искам да почувсвам

болката на твоя вик.

 

Наранен си ти сега,

мълчанието ти убива,

притаена скръб горчи

и всичко в теб умира.

 

Аз искам да докосна

нараненана душа,

да почувствам самотата

на прага на смъртта.

 

Отмъщение не търся,

ти и това ми отне,

отмъщението е заблуда

не съм ти отмъстила - не.                                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...