Аз искам да докосна
мислите ти в този миг,
искам да почувсвам
болката на твоя вик.
Наранен си ти сега,
мълчанието ти убива,
притаена скръб горчи
и всичко в теб умира.
Аз искам да докосна
нараненана душа,
да почувствам самотата
на прага на смъртта.
Отмъщение не търся,
ти и това ми отне,
отмъщението е заблуда
не съм ти отмъстила - не.© Антоанета Тонева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
