Индиана (Криси)
216 7914
15.02.2008 г., 0:34 ч.

Отнесе те, а толкоз го обичах... 

  Поезия » Друга
650 0 23
 

 

 

Отнесе те, а толкоз го обичах...

и влюбена във него бях...

Така невинна и различна

се чувствах във водите, на брега...

А как сега да го прегърна,

как да го гледам с онзи блян,

когато тебе то обгърна,

без жал затвори те в капан?

Сега си сам, другари нямаш.

Не тропва твоята врата.

Ненужен никому, но вярващ,

във Бога с упование си взрян...

Очакваш чудото да стане,

да бъдеш същото момче,

другар да срещнеш, твойте рани

със обич да превърже, със копнеж...

И аз не идвам да те видя...

Единствена за тебе бях

утеха скъпа, светла диря...

по тебе страдах и линях...

В душата ми се късат струни,

щом видя новия ти лик...

Не си, приятелю, ти онзи,

когото в себе си спотайвах с вик...

Преобрази те таз стихия,

не се познаваш даже ти...

Морето... приказна магия,

но и коварна бездна, бди...

То вечно свойте жертви чака...

Едни завинаги отнася там,

където мъки, болки гаснат,

а други - тук оставя да скърбят...

Обичам те, море, все още...

Но винаги припламва в мен

онази болка, скрита нощем

дълбоко във съня, за туй дете...

 

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??