6.11.2019 г., 0:24  

Относно нея

1K 0 3

Бях навън 

с приятели 

говорейки си с тях аз реших

тайна нова да им споделя

 

“Момчета”-казах им-“намерих

аз момиче най-прекрасно на света.

Красива и чаровна, с поглед ярък

с изпепеляващ в него плам

 

Не се шегувам, веднъж в живота е

срещата с подобно същество

представете си сърни в ранна сутрин

би било подобна рядка красота

 

Освен това е умна и почти ме притеснява

че до нея глупав бих изглеждал аз

но тя не е доволна, не

тя иска да лети и още да расте

 

Иска да работи, да се труди

и заедно с това да прави добрини

Не щади себе си, напротив

за това в което вярва, готова е да изгори

 

И е скромна, даже прекалено

понякога обърква я това

И с нелепи мисли тя заспива

как е тя човек най-обикновен

 

Но чуйте ме като ви казвам

толкова е тя обикновена

колкото би бил горящ в огън лед”

 

”Момчета”-продължава аз

”май съм влюбен”

и тук ме те прекъсват -

“Ето значи, любовта знаеш, че не вижда; за това

ти тя така прелестно изглежда”


“Не”-казах- “не сте вие прави

мислите си че говоря аз така 

защото ослепял съм от любов

и не виждам което е, а което искам,

 

но истината е друга:

не я наричам аз богиня защото

я обичам

Напротив, влюбих се и я обикнах 

след като видях

божественото в нея”

 

 

 

за А.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хващам се за думата сега: "истински автори".
    Ти си истински автор, и аз, и всички сме.
    Само този, който сам си забранява да е автор, не е.


    Комплимент е, позна.
  • Ами аз съм малко незапознат още и не разбирам какво точно имаш предвид, но ще почета малко Кортосар и се надявам да разбера, но мерси, няма как да не е комплимент това. За първи път ми е да пиша и се радвам, че успявам да напомня за истински автори.
  • Ако не следваше римите щеше да си като малък Кортасар. 😊
    Или, само аз виждам едно въображение, зародило се вече.
    👍

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...