Nov 6, 2019, 12:24 AM  

Относно нея

1K 0 3

Бях навън 

с приятели 

говорейки си с тях аз реших

тайна нова да им споделя

 

“Момчета”-казах им-“намерих

аз момиче най-прекрасно на света.

Красива и чаровна, с поглед ярък

с изпепеляващ в него плам

 

Не се шегувам, веднъж в живота е

срещата с подобно същество

представете си сърни в ранна сутрин

би било подобна рядка красота

 

Освен това е умна и почти ме притеснява

че до нея глупав бих изглеждал аз

но тя не е доволна, не

тя иска да лети и още да расте

 

Иска да работи, да се труди

и заедно с това да прави добрини

Не щади себе си, напротив

за това в което вярва, готова е да изгори

 

И е скромна, даже прекалено

понякога обърква я това

И с нелепи мисли тя заспива

как е тя човек най-обикновен

 

Но чуйте ме като ви казвам

толкова е тя обикновена

колкото би бил горящ в огън лед”

 

”Момчета”-продължава аз

”май съм влюбен”

и тук ме те прекъсват -

“Ето значи, любовта знаеш, че не вижда; за това

ти тя така прелестно изглежда”


“Не”-казах- “не сте вие прави

мислите си че говоря аз така 

защото ослепял съм от любов

и не виждам което е, а което искам,

 

но истината е друга:

не я наричам аз богиня защото

я обичам

Напротив, влюбих се и я обикнах 

след като видях

божественото в нея”

 

 

 

за А.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хващам се за думата сега: "истински автори".
    Ти си истински автор, и аз, и всички сме.
    Само този, който сам си забранява да е автор, не е.


    Комплимент е, позна.
  • Ами аз съм малко незапознат още и не разбирам какво точно имаш предвид, но ще почета малко Кортосар и се надявам да разбера, но мерси, няма как да не е комплимент това. За първи път ми е да пиша и се радвам, че успявам да напомня за истински автори.
  • Ако не следваше римите щеше да си като малък Кортасар. 😊
    Или, само аз виждам едно въображение, зародило се вече.
    👍

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...