Отново
Изгубих се във времето! Отново!
Искахме промяна! Готово!
И преди да изтрезнея,
преди случката да проумея,
осъзнах с огромен страх:
не моят крак е на стремето!
Не аз ще контролирам времето!
Не друг! Други за живота ми ще спорят!
Какво и как да е, други ще говорят!
А аз, просната на техния тезгях,
просто ще чакам, покрита със прах,
някой без чувство да сметне цената.
От мен ще се иска само парата!
Какво съм чула и разбрала,
какво през времето съм преживяла,
то в тази сметка не влиза!
От него си шия последната риза!
С нея от живота изранен излизам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
