15.06.2025 г., 6:55

Отново

279 1 0

Здравей, мое море, аз отново съм тук...

Помниш ли, как беседвахме предния път?

Аха...

Нямо тръпнех, над твоята бездна унесен.

Слушах бяснанта песен

На талазите, крушащи скалите с влудяваща мощ –

Отново, отново, отново – през цялата нощ.

В теб дирех Майстора, обърсал челото си морно,

Росата солена в мазолести шепи събрал

И тука излял –

В твоята бушуваща чаша.

Той несетно дохождаше, тръгвахме с Него по плажа.

Пясъкът хрупаше под краката ни боси.

Аз задавах своите сюблимни въпроси,

А Той най-вече мълчеше,

Но Му личеше,

Че ме слуша много внимателно.

И, невидим, старателно

Той омиваше нозете ми –

Отново, отново, отново –

С водата солена и соленото Слово

На Кръста Си.

 

А после поемах по пусти предизгревни улички:

Все тъй пълен с въпроси,

С обувки на босо

И с една малка, пърхаща, немирна искрица –

Като предчувствие за неочаквано влюбване,

Като сладко изгубване,

Като бъдеще, пълно с надежда и птици...

 

Помниш ли, мое бурно море?

Всичко помня добре...

Тогава, моля, изпей ми го пак,

С вълните си, в такт

От не знам колко четвърти –

Отново, отново, отново...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Макаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...