Jun 15, 2025, 6:55 AM

Отново

278 1 0

Здравей, мое море, аз отново съм тук...

Помниш ли, как беседвахме предния път?

Аха...

Нямо тръпнех, над твоята бездна унесен.

Слушах бяснанта песен

На талазите, крушащи скалите с влудяваща мощ –

Отново, отново, отново – през цялата нощ.

В теб дирех Майстора, обърсал челото си морно,

Росата солена в мазолести шепи събрал

И тука излял –

В твоята бушуваща чаша.

Той несетно дохождаше, тръгвахме с Него по плажа.

Пясъкът хрупаше под краката ни боси.

Аз задавах своите сюблимни въпроси,

А Той най-вече мълчеше,

Но Му личеше,

Че ме слуша много внимателно.

И, невидим, старателно

Той омиваше нозете ми –

Отново, отново, отново –

С водата солена и соленото Слово

На Кръста Си.

 

А после поемах по пусти предизгревни улички:

Все тъй пълен с въпроси,

С обувки на босо

И с една малка, пърхаща, немирна искрица –

Като предчувствие за неочаквано влюбване,

Като сладко изгубване,

Като бъдеще, пълно с надежда и птици...

 

Помниш ли, мое бурно море?

Всичко помня добре...

Тогава, моля, изпей ми го пак,

С вълните си, в такт

От не знам колко четвърти –

Отново, отново, отново...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Макаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...