14.01.2015 г., 20:36

Отново

678 0 3

Ти отново "невинна" ,  дойде.

И отново си толкова хубава.

С лъчезарни очи на дете.

И аз отново забравих заблудата.

 

Ти отново, при мен се завърна.

Уморена от много любовни игри.

И, както последния път, ме прегърна.

Щастливо усмихната. А мен ме боли.

 

И отново ми каза " Обичам те! ".

И отново пророни за прошка, сълза.

И отново до леглото събличам те...

Събличана до много, много легла...



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!
  • Благодаря, Зап!
    А Есенин е велик!
  • Браво,Ник!
    Твоят стих ме върна към Есенин.
    Ето какво е написал той преди 90 години.

    Ти не ме обикна, ни пожали,
    някакъв грозник ли в мен узна?
    Та очи извръщаш примижали,
    с две ръце на мойте рамена.

    Гледам нито грубо, нито нежно
    твойто младо, чувствено лице.
    Колко си прегръщала небрежно?
    Колко ласки помниш? И ръце?

    Знам, че като сенки несъгрени
    всички прекосиха твоя ден.
    Сядала на толкова колени,
    ето че сега седиш у мен.

    Нека твоят поглед е премрежен
    и за някой друг си мислиш ти,
    но и аз не мога да съм нежен,
    че умът ми другаде лети.

    Стъпка лекомислено гореща,
    не съдбовен знак необясним —
    свърза ни една случайна среща
    и с усмивка ще се разделим.

    И поемай пътя си, обаче
    в свойте безразсъдства и беди
    неласканите недей закача,
    неизпепелените щади.

    И когато за любов голяма
    с друг си шепнеш в уличния мрак,
    тръгнал на разходка, може двама
    ненадейно да се срещнем пак.

    Ти към друг ще се притискаш вече
    и с поклон нехайно отривист
    тихо ще ми кажеш: „Добър вечер!“
    ще отвърна: „Добър вечер, miss.“

    И едва ли скръб ще ме погуби,
    няма да изпитам жал дори —
    любилият повече не люби
    и угасналият не гори.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...