nikjelev (Ник Желев)
283 955
Jan 14, 2015, 8:36 PM

Отново 

  Poetry » Love
558 0 3

Ти отново "невинна" ,  дойде.

И отново си толкова хубава.

С лъчезарни очи на дете.

И аз отново забравих заблудата.

 

Ти отново, при мен се завърна.

Уморена от много любовни игри.

И, както последния път, ме прегърна.

Щастливо усмихната. А мен ме боли.

 

И отново ми каза " Обичам те! ".

И отново пророни за прошка, сълза.

И отново до леглото събличам те...

Събличана до много, много легла...



 

© Ник Желев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно!
  • Благодаря, Зап!
    А Есенин е велик!
  • Браво,Ник!
    Твоят стих ме върна към Есенин.
    Ето какво е написал той преди 90 години.

    Ти не ме обикна, ни пожали,
    някакъв грозник ли в мен узна?
    Та очи извръщаш примижали,
    с две ръце на мойте рамена.

    Гледам нито грубо, нито нежно
    твойто младо, чувствено лице.
    Колко си прегръщала небрежно?
    Колко ласки помниш? И ръце?

    Знам, че като сенки несъгрени
    всички прекосиха твоя ден.
    Сядала на толкова колени,
    ето че сега седиш у мен.

    Нека твоят поглед е премрежен
    и за някой друг си мислиш ти,
    но и аз не мога да съм нежен,
    че умът ми другаде лети.

    Стъпка лекомислено гореща,
    не съдбовен знак необясним —
    свърза ни една случайна среща
    и с усмивка ще се разделим.

    И поемай пътя си, обаче
    в свойте безразсъдства и беди
    неласканите недей закача,
    неизпепелените щади.

    И когато за любов голяма
    с друг си шепнеш в уличния мрак,
    тръгнал на разходка, може двама
    ненадейно да се срещнем пак.

    Ти към друг ще се притискаш вече
    и с поклон нехайно отривист
    тихо ще ми кажеш: „Добър вечер!“
    ще отвърна: „Добър вечер, miss.“

    И едва ли скръб ще ме погуби,
    няма да изпитам жал дори —
    любилият повече не люби
    и угасналият не гори.
Random works
: ??:??